Заложих много
Поисках много, много и заложих,
превърнах те в актьор от сериал,
не бях новатор, но сърце си вложих,
ти блесна по добре и от кристал.
Ти беше мой, но само по сценарий,
написах тази книга вместо теб,
рисувах те, изпипвах те в детайли,
не се замислих даже за момент.
Измислих си герой и мой си свят,
ти беше просто там, не те попитах.
От моите амбиции навярно страх,
несигурност, омраза си изпитал.
Не е трагедия и ти не си Ромео,
а аз не искам да съм Жулиета,
та ти дори веднъж не каза смело,
че правото на избор съм отнела.
Прощален и последен епизод е.
Кажи сега, кажи, че не желаеш
да бъдеш в него главният герой.
Кажи! Но ти навярно вече знаеш...
Не съм планета в твоята вселена,
дори звезда не съм, макар да светя
от собствения блясък ослепена,
в собствената си планета победена.
Играх си с теб… Oт твоя блясък
попаднах в собствения си капан.
И вместо дълго чакания тласък,
огледах се... животът - разпилян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежанка Минчева Всички права запазени
