Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
19 нояб. 2017 г., 17:20  

Заминавам 

  Поэзия » Гражданская
646 1 11

Какво пък?! Връщам ви ключа.

(железния, не този за сърцето)

Няма вече да мълча!

Калинките събирам (в чувал),

нарамвам  и щурец - заспал.

Тръгвам в шест за Сенегал.

И сам се чудя на ума си.

Гладен бил, консерви ял,

търпял глупак, нахáл,

все чакал празник, бал,

години радост не видял.

А той ме чакал!

Моят Сенегал!

© Хари Спасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Като Родината няма!Права си Ирина!
  • Баш пък Сенегал!Може пък да е хубаво,но е чуждо,не е като България,Родината!!!Но за фантазиите....може!!
  • Благодаря,Силвия и Веси!
  • Абе дали от Сенегал или от слънчев Пловдив, важното е да пишеш. Поздраво от мрачна София!
  • Между реалността и илюзията, се раждат мечтите ни и понякога, Хари са по-хубави неосъществени. Замисляш стих! Поздравления!
  • Благодаря,Кате!
  • Хареса ми стиха ти ,Хари!
  • Да,Георги!Бих тръгнал и за Непал!Прескочил бих Урал.То бива преход,ама то си стана ходене!Благодаря за коментара!
  • Сенегал??/
    А е хубава поезия...
  • От там пиша!От моят си Сенегал.Слънчев и безгрижен.Не съм в Дакар,но някой ден бих искал да отида!
  • Тръгвай!
Предложения
: ??:??