19 нояб. 2017 г., 17:20  

Заминавам 

  Поэзия » Гражданская
4.9 (8)
720 1 11
Какво пък?! Връщам ви ключа.
(железния, не този за сърцето)
Няма вече да мълча!
Калинките събирам (в чувал),
нарамвам и щурец - заспал.
Тръгвам в шест за Сенегал.
И сам се чудя на ума си.
Гладен бил, консерви ял,
търпял глупак, нахáл,
все чакал празник, бал,
години радост не видял.
А той ме чакал! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Все права защищены

Предложения
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »