Заминаваш, любими...
Заминаваш в далечна,
непозната страна...
А аз ще тъка платното си...
От очакване...
От тиха надежда...
И пастелна тъга...
А аз ще тъка платното от спомени...
Както някога Пенелопа тъка...
Познавам това древно, женско очакване,
много преди да се родя...
Аз те чаках, любими...
Преди времената...
Преди сътворението на света...
Дълго, дълго се учих да чакам...
Да се слеем... Душа със душа...
И ще чакам, любими,
твоето светло завръщане...
Нека има вятър във твойте платна...
С душа те докосвам... И те прегръщам...
И се превръщам в тъга...
10.01.2008 г.
© Нина Сименова Все права защищены
Предстоят ми дни на очакване....
Този стих го написах
миг преди любимият
да замине...
Но какво са 3 000 километра ?