14 янв. 2008 г., 17:29

Заминаваш...

1.5K 0 14

                                                                                                                                           

                           Заминаваш, любими...

                           Заминаваш в далечна,

                            непозната страна...

                           А аз ще тъка платното си...

                           От очакване...

                           От тиха надежда...

                           И пастелна тъга...

 

 

                            А аз ще тъка платното от спомени...

                            Както някога Пенелопа тъка...

                            Познавам това древно, женско очакване,

                            много преди да се родя...

 

 

                            Аз те чаках, любими...

                            Преди времената...

                            Преди сътворението на света...

                            Дълго, дълго се учих да чакам...

                            Да се слеем... Душа със душа...

 

 

                           И ще чакам, любими,

                          твоето светло завръщане...

                           Нека има вятър във твойте платна...

                           С душа те докосвам... И те прегръщам...

                           И се превръщам в тъга...

 

 

                           10.01.2008 г.

                           

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви,приятели!
    Предстоят ми дни на очакване....
    Този стих го написах
    миг преди любимият
    да замине...
    Но какво са 3 000 километра ?


  • Прекрасно...нежна обич, копнеж...!!! Нинка, много е хубаво да те чета!!! Прегръдка!
  • " С душа те докосвам... И те прегръщам...

    И се превръщам в тъга..."
    Ако знаеш само аз откога чакам така!
    Много ми хареса стиха ти!
  • Браво, Нинче!!!
  • Прекрасно звучи стихът ти!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...