14.01.2008 г., 17:29

Заминаваш...

1.5K 0 14

                                                                                                                                           

                           Заминаваш, любими...

                           Заминаваш в далечна,

                            непозната страна...

                           А аз ще тъка платното си...

                           От очакване...

                           От тиха надежда...

                           И пастелна тъга...

 

 

                            А аз ще тъка платното от спомени...

                            Както някога Пенелопа тъка...

                            Познавам това древно, женско очакване,

                            много преди да се родя...

 

 

                            Аз те чаках, любими...

                            Преди времената...

                            Преди сътворението на света...

                            Дълго, дълго се учих да чакам...

                            Да се слеем... Душа със душа...

 

 

                           И ще чакам, любими,

                          твоето светло завръщане...

                           Нека има вятър във твойте платна...

                           С душа те докосвам... И те прегръщам...

                           И се превръщам в тъга...

 

 

                           10.01.2008 г.

                           

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви,приятели!
    Предстоят ми дни на очакване....
    Този стих го написах
    миг преди любимият
    да замине...
    Но какво са 3 000 километра ?


  • Прекрасно...нежна обич, копнеж...!!! Нинка, много е хубаво да те чета!!! Прегръдка!
  • " С душа те докосвам... И те прегръщам...

    И се превръщам в тъга..."
    Ако знаеш само аз откога чакам така!
    Много ми хареса стиха ти!
  • Браво, Нинче!!!
  • Прекрасно звучи стихът ти!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...