3 авг. 2024 г., 08:52

Замислен в утрото

349 2 0

 

Чуваш ли? Птиците пеят за тебе!
И цветята за тебе цъфтят!
Облаците рисуват отново
твоето тяло и тихо шептят...

 

За надежда, лекота и за щастие,
за нежни целувки във утрото,
сякаш събират се частите,
на нещо, което изглежда по-цяло!

 

И зная частиците сами са достатъчни,
но заедно правят нещо голямо!
Защото сами са индивидуални остатъци,
но заедно създават Вселена!

 

И виждам безкрая в очите ти,
в диханието твое съзирам мечтите,
водопад красив са косите ти,
напомнящи тихо за рая!...

 

И слушам блажено аз птиците,
замечтан, загледан в безкрая,
рисува времето скиците,
на нещо красиво, аз зная!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....