Замръкнал залез
Има песни, които засядат на буци във гърлото...
Има гледки, които остават завинаги в нас...
Има дни, във които сме сякаш от Бога прокълнати.
Има клетви, които изстрелваме в изблик на бяс...
Има много очи със които делят ни сто пропасти...
Има пръсти, които лекуват за миг самотата...
Има сълзи, които преглъщаме тихо в живота си...
Има мигове тлеещи... като вулкан във сърцата.
Има хора, които с две думи надеждата връщат...
Има други, които усмивки на части разсичат...
Има дом, който чужд е за нас. А е бащина къща...
Има майки, които от своята кръв се отричат...
Има чувства, които опитваме се да убием...
Има също убийци, които наричаме чувства...
Има спомени прашни, които от себе си крием...
Има истини страшни. Замръзнали са върху устните.
Има куп многоточия... Още мълчат неразбрани...
Има пътища много... Но верният не е утъпкан.
... Всъщност нямаме нищо, убием ли в нас Любовта ни.
... Само празен живот. А сърцето е залез замръкнал.
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
