Замръкнал залез
Има песни, които засядат на буци във гърлото...
Има гледки, които остават завинаги в нас...
Има дни, във които сме сякаш от Бога прокълнати.
Има клетви, които изстрелваме в изблик на бяс...
Има много очи със които делят ни сто пропасти...
Има пръсти, които лекуват за миг самотата...
Има сълзи, които преглъщаме тихо в живота си...
Има мигове тлеещи... като вулкан във сърцата.
Има хора, които с две думи надеждата връщат...
Има други, които усмивки на части разсичат...
Има дом, който чужд е за нас. А е бащина къща...
Има майки, които от своята кръв се отричат...
Има чувства, които опитваме се да убием...
Има също убийци, които наричаме чувства...
Има спомени прашни, които от себе си крием...
Има истини страшни. Замръзнали са върху устните.
Има куп многоточия... Още мълчат неразбрани...
Има пътища много... Но верният не е утъпкан.
... Всъщност нямаме нищо, убием ли в нас Любовта ни.
... Само празен живот. А сърцето е залез замръкнал.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесах!
-
"Всъщност нямаме нищо, убием ли в нас Любовта ни.
... Само празен живот. А сърцето е залез замлъкнал."
Тези редове са финалния извод след привидното имане на толкова много неща и негова антитеза. До същия извод стига и апостол Павел: "Ако любов нямам - нищо съм". Тук е намерен неочакван поетичен ракурс: "сърцето е залез замлъкнал" /обръщам внимание за допусната печатна грешка - написано "замъкнал" вместо "замлъкнал"/.
Хубаво стихотворение с ярка и запаметяваща се финална поанта!
Поздравление от мен!: Мисана -
Истинно!!!
-
"Има много погледи,има,
но един верен и морен е..."
Споделям, Павлина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ето го вече и след малка редакция от моя страна...