19 апр. 2011 г., 22:19

Замръзнал от страх кислород

796 0 0

Като празна солничка съм,
дето всички гневно почукват о масата,
псувайки влагата в мен,
слепила от минали лета
изхабените думи.
Като разпорен рибен корем
е душата ми,
незащитена от ризницата
с фалшиво изплетени слънчеви люспи.
И я трия в прогнилия дънер
на половинчатото целомъдрие,
подобно диво прасе
след калната баня,
а сърцето ми диша
със страхливи хриле,
от необичането си самоосланено.


Вечерта Разумът пак ще доказва,
че е оптимален броят на дупките
в никелирания капак,
но разреденият кислород
пречи на свободното падане,
или че някой дърпа
покривката под краката на гравитацията,
т.е., че Самотата е безсолно обезгравитачена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...