Apr 19, 2011, 10:19 PM

Замръзнал от страх кислород

  Poetry » Other
797 0 0

Като празна солничка съм,
дето всички гневно почукват о масата,
псувайки влагата в мен,
слепила от минали лета
изхабените думи.
Като разпорен рибен корем
е душата ми,
незащитена от ризницата
с фалшиво изплетени слънчеви люспи.
И я трия в прогнилия дънер
на половинчатото целомъдрие,
подобно диво прасе
след калната баня,
а сърцето ми диша
със страхливи хриле,
от необичането си самоосланено.


Вечерта Разумът пак ще доказва,
че е оптимален броят на дупките
в никелирания капак,
но разреденият кислород
пречи на свободното падане,
или че някой дърпа
покривката под краката на гравитацията,
т.е., че Самотата е безсолно обезгравитачена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...