Като празна солничка съм,
дето всички гневно почукват о масата,
псувайки влагата в мен,
слепила от минали лета
изхабените думи.
Като разпорен рибен корем
е душата ми,
незащитена от ризницата
с фалшиво изплетени слънчеви люспи.
И я трия в прогнилия дънер
на половинчатото целомъдрие,
подобно диво прасе ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация