Замръзнал вик
Ти имаш огън. Много сънен меч
е времето, пропито от истории.
А рицари на фигурки насечени
препускат по цветенцата крилца разтворили
на слънчице и вече не растат.
Но в твоите очи блещука щастие.
Дори небето е роса, но аз...
Ръждясали оградки е обяздила,
а тиха е нощта и е така...
Притворена надеждата. Но има още...
Откривам тайната зад всеки странстващ час,
стопен в дъха ти - и съм тъмно-твоя.
Сякаш някой е забравил сутринта
и незабравката зад блясъка в окото й,
и центърът в мига е все за нас,
и някак там порастваме. Порастваме...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
