3.03.2016 г., 22:28 ч.  

Замръзнал вик 

  Поезия » Любовна, Друга
511 0 8


Ти имаш огън. Много сънен меч
е времето, пропито от истории.
А рицари на фигурки насечени
препускат по цветенцата крилца разтворили
на слънчице и вече не растат.
Но в твоите очи блещука щастие.
Дори небето е роса, но аз...
Ръждясали оградки е обяздила,
а тиха е нощта и е така...
Притворена надеждата. Но има още...
Откривам тайната зад всеки странстващ час,
стопен в дъха ти - и съм тъмно-твоя.
Сякаш някой е забравил сутринта
и незабравката зад блясъка в окото й,
и центърът в мига е все за нас,
и някак там порастваме. Порастваме...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роси, благодаря!

    Белла, благодаря ти за честността
  • Хубаво е!
  • Благодаря ви!
  • Браво!
  • Прекрасно е. Поздравления!
  • Благодаря ти, Мисана! Винаги се радвам, когато откриваш хубави неща в стиховете ми. Приятни почивни дни желая и на теб!

    Благодаря ти, Гаврил! Липсваше в сайта! Хубави празнични дни и на теб!
  • С Мисана тук... богата картина!
  • Много ме стопли с твоя "Замръзнал вик", Лимеруна! Уцели ме в десетката с тези редове:

    "Откривам тайната зад всеки странстващ час,
    стопен в дъха ти - и съм тъмно-твоя.
    Сякаш някой е забравил сутринта
    и незабравката зад блясъка в окото й"

    Уникални са. Особено ме впечатли с "и съм тъмно-твоя".
    Поздравление и весело прекарване на празничните дни!
Предложения
: ??:??