25 сент. 2008 г., 19:42

Замръзвам през есента

981 0 7

Небето е високо и белее,

и капка, капка си студено -

дъжда си ситничък пилее.

 

Крача си... Заложил на "зелено".

 

И слушам си the frozen autumn.

И пуша си цигара от цигара.

Сега съм малък кръгъл атом

 

а вселената - заспала...

 

Впрочем, тръгнал съм за

никъде... И просто крача...

бавно... И те мълчат, и аз мълча.

 

... Хорицата, тръгнали на някъде.

 

През Вакуума, натикал

празнотата си... навсякъде,

защото някой го е викал...

 

з

  а

     м

         р

             ъ

                з

            в

       а

   м

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Серафимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, с това не се преборих
    дори и маркирано не се чете- поне за моето зрение , де

  • Зарадва ме твоето стихотворение! Кефиш, много!
  • да, утре може и слънцето да е топло но сега е топла само пръстта... метри надолу под студения въздух в тая егати бяла есен.
  • ...не само пръстта е топла!
  • не съм си играл, имам специялна програма : ) Освен че оцветява буквичките, може да ги пренареди така че текста да се чете отгоре на долу, а може и да измисля прости четристишия - ама за този й помогнах доста : ) Шегичка

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...