меланхолик (Йордан Серафимов) меланхолик (Йордан Серафимов)
6 165
Sep 25, 2008, 7:42 PM

Замръзвам през есента

  Poetry » Other
978 0 7

Небето е високо и белее,

и капка, капка си студено -

дъжда си ситничък пилее.

 

Крача си... Заложил на "зелено".

 

И слушам си the frozen autumn.

И пуша си цигара от цигара.

Сега съм малък кръгъл атом

 

а вселената - заспала...

 

Впрочем, тръгнал съм за

никъде... И просто крача...

бавно... И те мълчат, и аз мълча.

 

... Хорицата, тръгнали на някъде.

 

През Вакуума, натикал

празнотата си... навсякъде,

защото някой го е викал...

 

з

  а

     м

         р

             ъ

                з

            в

       а

   м

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • vitaniya (Таня Цветанова)
    vitaniya (Таня Цветанова)
    Е, с това не се преборих
    дори и маркирано не се чете- поне за моето зрение , де

  • malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)
    malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)
    Зарадва ме твоето стихотворение! Кефиш, много!
  • меланхолик (Йордан Серафимов)
    меланхолик (Йордан Серафимов)
    да, утре може и слънцето да е топло но сега е топла само пръстта... метри надолу под студения въздух в тая егати бяла есен.
  • V_a_n_q (Истинска)
    V_a_n_q (Истинска)
    ...не само пръстта е топла!
  • меланхолик (Йордан Серафимов)
    меланхолик (Йордан Серафимов)
    не съм си играл, имам специялна програма : ) Освен че оцветява буквичките, може да ги пренареди така че текста да се чете отгоре на долу, а може и да измисля прости четристишия - ама за този й помогнах доста : ) Шегичка

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0