Трудно се събирам от отломки
и пак се пръскам на безчет трески.
Не съм аз, сърцето ми е на парчета,
в грешки се разбих и целостта си наруших.
Замък от заблуди ти си съградил
и в него с любов мен си приютил.
От любов измамна сълзи - реки излях,
на принцеса да се правя вече отмалях.
Ти властно душата ми с агресия превзе
и всеки ден парче - сърце от мен си взе.
Ти на всемирен, всемогъщ владетел
се превърна черпейки сили от мен.
Не искам тази слава и почести от теб.
Принцесата ще убия с копия безброй
и пътища свободна ще потърся,
а замъкът остава завинаги твой.
© Ирена Дочева Все права защищены
Поздрави!