Aug 23, 2011, 6:06 PM

Замък "Любов"

  Poetry » Love
1K 0 3

Трудно се събирам от отломки

и пак се пръскам на безчет трески.

Не съм аз, сърцето ми е на парчета,

в грешки се разбих и целостта си наруших.

 

Замък от заблуди ти си съградил

и в него с любов мен си приютил.

От любов измамна сълзи - реки излях,

на принцеса да се правя вече отмалях.

 

Ти властно душата ми с агресия превзе

и всеки ден парче - сърце от мен си взе.

Ти на всемирен, всемогъщ владетел

се превърна черпейки сили от мен.

 

Не искам тази слава и почести от теб.

Принцесата ще убия с копия безброй

и пътища свободна ще потърся,

а замъкът остава завинаги твой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Дочева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...