Запалена свещица в храма
Прилича ти да си в покой наведен, за минута.
Отсреща е свещицата от храма,
в който си се кланял и си вярвал сляпо,
че по-голяма е от теб... Каква измама!
Тя мислено ще те накара да се скиташ
между истинското и измисленото време,
сред изстисканото от безмълвие желание,
където още съвестта ти спи, не дреме...
Сред звуците на смръзващи капчуци
и онемели улици, заспали своя сън,
сред стон дълбок, когато гледат и онези,
които от душата ти са вече вън...
Прогонени - дори насън си ги забравил.
Обрасъл пътят ти е към Божествения храм,
вратата със замах си хлопнал даже -
така оставаш си загубен, мрачен, сам...
Сред бягащия, синкав въздух по небето
и шепот на прииждащ, силен дъжд
помоли Му се - душата ти да стопли нека,
за да вървиш по отредения за тебе път.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
