petinka67 (Петя Кръстева)
455 27264
May 11, 2008, 8:16 AM

Запалена свещица в храма 

  Poetry » Other
783 0 27

Прилича ти да си в покой наведен, за минута.
Отсреща е свещицата от храма,
в който си се кланял и си вярвал сляпо,
че по-голяма е от теб... Каква измама!


Тя мислено ще те накара да се скиташ 
между истинското и измисленото време,
сред изстисканото от безмълвие желание,
където още съвестта ти спи, не дреме...


Сред звуците на смръзващи капчуци
и онемели улици, заспали своя сън,
сред стон дълбок, когато  гледат и онези,
които от душата ти са вече вън...


Прогонени - дори насън си ги забравил.
Обрасъл пътят ти е към Божествения храм,
вратата със замах си хлопнал даже -
така оставаш си загубен, мрачен, сам...

 

Сред бягащия, синкав въздух по небето
и шепот на прииждащ, силен дъжд
помоли Му се - душата ти да стопли нека,
за да вървиш по отредения за тебе път.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??