30 апр. 2022 г., 10:19

Запалка

824 0 0

Една малка шарена запалка

Лежеше до мене на плажа

Със малко пламъче тя беше

 

Любувахме се заедно  на 

Слънцето морето и вълните

А малкото пламъче тлееше в нея

 

Горещо беше

Дори и морската вълна

Неможеше прохладата да донесе

 

Единствена утеха бе

Студена биричка с цигара

Организмът ми да понесе

 

И ето потно пивото дойде

С тютюн добър приятел бе

 

Запалчицата взех

И за прохладната наслада се заех

 

Щрак!

 

Пламък по-голям от мен

Запалката създаде в този ден

 

От топлината на морският рай

Създаде тя и светлината

 

И както е при хората безспорно

Когато има топлина

Растем и радваме се двойно

 

А пламъкът на топлина 

Расте в нас

Отново и отново

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Коева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...