30 апр. 2022 г., 10:19

Запалка

833 0 0

Една малка шарена запалка

Лежеше до мене на плажа

Със малко пламъче тя беше

 

Любувахме се заедно  на 

Слънцето морето и вълните

А малкото пламъче тлееше в нея

 

Горещо беше

Дори и морската вълна

Неможеше прохладата да донесе

 

Единствена утеха бе

Студена биричка с цигара

Организмът ми да понесе

 

И ето потно пивото дойде

С тютюн добър приятел бе

 

Запалчицата взех

И за прохладната наслада се заех

 

Щрак!

 

Пламък по-голям от мен

Запалката създаде в този ден

 

От топлината на морският рай

Създаде тя и светлината

 

И както е при хората безспорно

Когато има топлина

Растем и радваме се двойно

 

А пламъкът на топлина 

Расте в нас

Отново и отново

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Коева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...