Една малка шарена запалка
Лежеше до мене на плажа
Със малко пламъче тя беше
Любувахме се заедно на
Слънцето морето и вълните
А малкото пламъче тлееше в нея
Горещо беше
Дори и морската вълна
Неможеше прохладата да донесе
Единствена утеха бе
Студена биричка с цигара
Организмът ми да понесе
И ето потно пивото дойде
С тютюн добър приятел бе
Запалчицата взех
И за прохладната наслада се заех
Щрак!
Пламък по-голям от мен
Запалката създаде в този ден
От топлината на морският рай
Създаде тя и светлината
И както е при хората безспорно
Когато има топлина
Растем и радваме се двойно
А пламъкът на топлина
Расте в нас
Отново и отново
© Снежана Коева Все права защищены