30.04.2022 г., 10:19

Запалка

821 0 0

Една малка шарена запалка

Лежеше до мене на плажа

Със малко пламъче тя беше

 

Любувахме се заедно  на 

Слънцето морето и вълните

А малкото пламъче тлееше в нея

 

Горещо беше

Дори и морската вълна

Неможеше прохладата да донесе

 

Единствена утеха бе

Студена биричка с цигара

Организмът ми да понесе

 

И ето потно пивото дойде

С тютюн добър приятел бе

 

Запалчицата взех

И за прохладната наслада се заех

 

Щрак!

 

Пламък по-голям от мен

Запалката създаде в този ден

 

От топлината на морският рай

Създаде тя и светлината

 

И както е при хората безспорно

Когато има топлина

Растем и радваме се двойно

 

А пламъкът на топлина 

Расте в нас

Отново и отново

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Коева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...