30.04.2022 г., 10:19

Запалка

829 0 0

Една малка шарена запалка

Лежеше до мене на плажа

Със малко пламъче тя беше

 

Любувахме се заедно  на 

Слънцето морето и вълните

А малкото пламъче тлееше в нея

 

Горещо беше

Дори и морската вълна

Неможеше прохладата да донесе

 

Единствена утеха бе

Студена биричка с цигара

Организмът ми да понесе

 

И ето потно пивото дойде

С тютюн добър приятел бе

 

Запалчицата взех

И за прохладната наслада се заех

 

Щрак!

 

Пламък по-голям от мен

Запалката създаде в този ден

 

От топлината на морският рай

Създаде тя и светлината

 

И както е при хората безспорно

Когато има топлина

Растем и радваме се двойно

 

А пламъкът на топлина 

Расте в нас

Отново и отново

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Коева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...