Apr 30, 2022, 10:19 AM

Запалка

838 0 0

Една малка шарена запалка

Лежеше до мене на плажа

Със малко пламъче тя беше

 

Любувахме се заедно  на 

Слънцето морето и вълните

А малкото пламъче тлееше в нея

 

Горещо беше

Дори и морската вълна

Неможеше прохладата да донесе

 

Единствена утеха бе

Студена биричка с цигара

Организмът ми да понесе

 

И ето потно пивото дойде

С тютюн добър приятел бе

 

Запалчицата взех

И за прохладната наслада се заех

 

Щрак!

 

Пламък по-голям от мен

Запалката създаде в този ден

 

От топлината на морският рай

Създаде тя и светлината

 

И както е при хората безспорно

Когато има топлина

Растем и радваме се двойно

 

А пламъкът на топлина 

Расте в нас

Отново и отново

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Коева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...