Запечатано

14 янв. 2024 г., 10:50

Поэзия

283 0 0

Тя, душата, все ще чака...
В един цвят напролет,
с едно щурче във мрака...
И устни, дето не говорят.
Все ще търси...
В една луна по тъмно,
в уханието на липи...
И всеки път, щом се съмне.
Душата, все ще помни...
Един изгрев в нечии очи,
една любов огромна...
И всяка болка, дето я сломи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Запечатано

Искате да прочетете повече?

Предложения