Запечатано

14.01.2024 г., 10:50 ч.

Поезия

217 0 0

Тя, душата, все ще чака...
В един цвят напролет,
с едно щурче във мрака...
И устни, дето не говорят.

Все ще търси...
В една луна по тъмно,
в уханието на липи...
И всеки път, щом се съмне.

Душата, все ще помни...
Един изгрев в нечии очи,
една любов огромна...
И всяка болка, дето я сломи.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Запечатано

Свързани произведения

Коментари

Предложения