Записано в изгубен дневник

24 янв. 2025 г., 08:03

Поэзия » Любовная

93 3 7

ЗАПИСАНО В ИЗГУБЕН ДНЕВНИК

След непремерените жестове

горчилката се свлече в мен.

Гневът расте и го наместваме

из рамките на тоя ден.

Как всеки си избира ъгъла –

и стреля другия с очи!

Да бях наистина излъгала,

а ти за миг – да помълчиш...

В сияйните си клинописи

новородената зора

нали за обич ме ориса

и блага участ ми избра?

За теб – веднъж намерил пътя си –

е трудно вече да се спреш.

В душата ми се ровят къртове,

а в мисълта ми – таралеж.

Снегът през саждите преминал е –

превърнал се е в шепа кал.

И знам защо намразих зимата.

И как без мен си оцелял.