Записано в изгубен дневник
ЗАПИСАНО В ИЗГУБЕН ДНЕВНИК
След непремерените жестове
горчилката се свлече в мен.
Гневът расте и го наместваме
из рамките на тоя ден.
Как всеки си избира ъгъла –
и стреля другия с очи!
Да бях наистина излъгала,
а ти за миг – да помълчиш...
В сияйните си клинописи
новородената зора
нали за обич ме ориса
и блага участ ми избра?
За теб – веднъж намерил пътя си –
е трудно вече да се спреш.
В душата ми се ровят къртове,
а в мисълта ми – таралеж.
Снегът през саждите преминал е –
превърнал се е в шепа кал.
И знам защо намразих зимата.
И как без мен си оцелял.
© Валентина Йотова All rights reserved.
