22 июл. 2009 г., 12:02

Запитах се

845 0 4

 

Запитах  се, защо  съм  тук, на  таз  земя?

И  отговор  си  дадох  аз  едничък...

За да обичам и да съм богат със обич!

Да  знам,  че   в   мене   се  заричаш!

 

Да   те   повикам  с  нежния  си  глас

и   ти   до   мене   да  изприпкаш!

Да  те прегърна   с  топла   ласка  аз,

сълза   в  окото  ми  да  заблести!

 

И   нека   враговете  ми   да   се  объркат,

че  любовта -  душата  ми  е  покорила!

Във  свойта  власт – една-едничка,

сърцата  ни от самота  е  скрила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...