monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
22 jul 2009, 12:02

Запитах се

846 0 4

 

Запитах  се, защо  съм  тук, на  таз  земя?

И  отговор  си  дадох  аз  едничък...

За да обичам и да съм богат със обич!

Да  знам,  че   в   мене   се  заричаш!

 

Да   те   повикам  с  нежния  си  глас

и   ти   до   мене   да  изприпкаш!

Да  те прегърна   с  топла   ласка  аз,

сълза   в  окото  ми  да  заблести!

 

И   нека   враговете  ми   да   се  объркат,

че  любовта -  душата  ми  е  покорила!

Във  свойта  власт – една-едничка,

сърцата  ни от самота  е  скрила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0