Запитах се
Запитах се, защо съм тук, на таз земя?
И отговор си дадох аз едничък...
За да обичам и да съм богат със обич!
Да знам, че в мене се заричаш!
Да те повикам с нежния си глас
и ти до мене да изприпкаш!
Да те прегърна с топла ласка аз,
сълза в окото ми да заблести!
И нека враговете ми да се объркат,
че любовта - душата ми е покорила!
Във свойта власт – една-едничка,
сърцата ни от самота е скрила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
