Запитах се, защо съм тук, на таз земя?
И отговор си дадох аз едничък...
За да обичам и да съм богат със обич!
Да знам, че в мене се заричаш!
Да те повикам с нежния си глас
и ти до мене да изприпкаш!
Да те прегърна с топла ласка аз,
сълза в окото ми да заблести!
И нека враговете ми да се объркат,
че любовта - душата ми е покорила!
Във свойта власт – една-едничка,
сърцата ни от самота е скрила.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
