Запитах се, защо съм тук, на таз земя?
И отговор си дадох аз едничък...
За да обичам и да съм богат със обич!
Да знам, че в мене се заричаш!
Да те повикам с нежния си глас
и ти до мене да изприпкаш!
Да те прегърна с топла ласка аз,
сълза в окото ми да заблести!
И нека враговете ми да се объркат,
че любовта - душата ми е покорила!
Във свойта власт – една-едничка,
сърцата ни от самота е скрила.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
