11 авг. 2012 г., 14:29

Заплаквам всеки път, когато....

800 0 5

заплаквам всеки път

когато

вълни погалят моите коси

една скала

в безкрая ми нашепва

за миналите

тъй щастливи дни

 

сълзи-кристали

бавно се изливат

попиват във зелената трева

и своя път към бъдното

намират

а аз оставам

все така сама

 

очите ми –

две езерни подкови

се сливат като песен

със дъжда

и знам душата

всичко ще пребори

дори за миг в нощта да потъжа

 

заплаквам всеки път

когато

напиша Обич в синьото небе

а после сгушена

във скитащия вятър

у мен откривам

Твоето сърце                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Елито! Радвам се, че се намерихме отново, мила моя! Последвах линка, който си ми оставила! Колко си права, че има още много песни, които ще изслушаме заедно! Обичам поезията ти, но ти си го знаеш това! Нали?!
    ========================
  • нека това сърце тупти до твоето
  • Мария и Емануила здравейте и благодаря ви
    за коментарите....
    Сложно е живеенето понякога, но нали затова е
    най-вълнуващото предизвикателство в съществуването...
    Бъдете здрави и винаги обичайте - обичта връща обич!

    Поздрави,
    Ели
  • Плачи щом пишеш с обич за тези кристални очи.Нека те запазят щастието в теб!
  • Melanie, откривам страшно много сила в думите ти, личи си, че си го писала с чувство! Мога спокойно да заявя, че откривам себе си в твоята поезия!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...