Melanie (Елица Георгиева) Melanie (Елица Георгиева)
20 163
Aug 11, 2012, 2:29 PM

Заплаквам всеки път, когато....

  Poetry » Love
797 0 5

заплаквам всеки път

когато

вълни погалят моите коси

една скала

в безкрая ми нашепва

за миналите

тъй щастливи дни

 

сълзи-кристали

бавно се изливат

попиват във зелената трева

и своя път към бъдното

намират

а аз оставам

все така сама

 

очите ми –

две езерни подкови

се сливат като песен

със дъжда

и знам душата

всичко ще пребори

дори за миг в нощта да потъжа

 

заплаквам всеки път

когато

напиша Обич в синьото небе

а после сгушена

във скитащия вятър

у мен откривам

Твоето сърце                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • jenyivanova (Jasmin)
    jenyivanova (Jasmin)
    Елито! Радвам се, че се намерихме отново, мила моя! Последвах линка, който си ми оставила! Колко си права, че има още много песни, които ще изслушаме заедно! Обичам поезията ти, но ти си го знаеш това! Нали?!
    ========================
  • Dani60 (Йорданка Пешлова)
    Dani60 (Йорданка Пешлова)
    нека това сърце тупти до твоето
  • Melanie (Елица Георгиева)
    Melanie (Елица Георгиева)
    Мария и Емануила здравейте и благодаря ви
    за коментарите....
    Сложно е живеенето понякога, но нали затова е
    най-вълнуващото предизвикателство в съществуването...
    Бъдете здрави и винаги обичайте - обичта връща обич!

    Поздрави,
    Ели
  • mariqslavova1947 (Мария)
    mariqslavova1947 (Мария)
    Плачи щом пишеш с обич за тези кристални очи.Нека те запазят щастието в теб!
  • emanika (Емануила)
    emanika (Емануила)
    Melanie, откривам страшно много сила в думите ти, личи си, че си го писала с чувство! Мога спокойно да заявя, че откривам себе си в твоята поезия!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0