11 ago 2012, 14:29

Заплаквам всеки път, когато....

799 0 5

заплаквам всеки път

когато

вълни погалят моите коси

една скала

в безкрая ми нашепва

за миналите

тъй щастливи дни

 

сълзи-кристали

бавно се изливат

попиват във зелената трева

и своя път към бъдното

намират

а аз оставам

все така сама

 

очите ми –

две езерни подкови

се сливат като песен

със дъжда

и знам душата

всичко ще пребори

дори за миг в нощта да потъжа

 

заплаквам всеки път

когато

напиша Обич в синьото небе

а после сгушена

във скитащия вятър

у мен откривам

Твоето сърце                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Елито! Радвам се, че се намерихме отново, мила моя! Последвах линка, който си ми оставила! Колко си права, че има още много песни, които ще изслушаме заедно! Обичам поезията ти, но ти си го знаеш това! Нали?!
    ========================
  • нека това сърце тупти до твоето
  • Мария и Емануила здравейте и благодаря ви
    за коментарите....
    Сложно е живеенето понякога, но нали затова е
    най-вълнуващото предизвикателство в съществуването...
    Бъдете здрави и винаги обичайте - обичта връща обич!

    Поздрави,
    Ели
  • Плачи щом пишеш с обич за тези кристални очи.Нека те запазят щастието в теб!
  • Melanie, откривам страшно много сила в думите ти, личи си, че си го писала с чувство! Мога спокойно да заявя, че откривам себе си в твоята поезия!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...