Melanie (Елица Георгиева)
157 337
11.08.2012 г., 14:29 ч.

Заплаквам всеки път, когато.... 

  Поезия » Любовна
626 0 5

заплаквам всеки път

когато

вълни погалят моите коси

една скала

в безкрая ми нашепва

за миналите

тъй щастливи дни

 

сълзи-кристали

бавно се изливат

попиват във зелената трева

и своя път към бъдното

намират

а аз оставам

все така сама

 

очите ми –

две езерни подкови

се сливат като песен

със дъжда

и знам душата

всичко ще пребори

дори за миг в нощта да потъжа

 

заплаквам всеки път

когато

напиша Обич в синьото небе

а после сгушена

във скитащия вятър

у мен откривам

Твоето сърце                            

© Елица Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Елито! Радвам се, че се намерихме отново, мила моя! Последвах линка, който си ми оставила! Колко си права, че има още много песни, които ще изслушаме заедно! Обичам поезията ти, но ти си го знаеш това! Нали?!
    ========================
  • нека това сърце тупти до твоето
  • Мария и Емануила здравейте и благодаря ви
    за коментарите....
    Сложно е живеенето понякога, но нали затова е
    най-вълнуващото предизвикателство в съществуването...
    Бъдете здрави и винаги обичайте - обичта връща обич!

    Поздрави,
    Ели
  • Плачи щом пишеш с обич за тези кристални очи.Нека те запазят щастието в теб!
  • Melanie, откривам страшно много сила в думите ти, личи си, че си го писала с чувство! Мога спокойно да заявя, че откривам себе си в твоята поезия!
Предложения
: ??:??