2 апр. 2012 г., 12:09

Заплата

1.9K 0 9

 

                              „Жената е човешко същество, което се облича, дърдори и се съблича.“ — Волтер

 

Днес прибрах се със заплата,

а жена ми очи мята,

хитро гледа и ми рече:

„Ох, не мога, стига вече,

виж ме, аз съм почти гола,

я води ме ти във Мола!”

Искам нови дрешки, Ваньо,

всичките ми са от лани,

ти си мой спасител, ангел,

искам нови дънки „Wrangler”;

блузка искам „Benetton”,

за да бъда във синхрон;

маратонки висок клас

ще ми купиш – „Adidas”;

искам и бельо, парфюм,

ммм…имам нещо аз наум!”

„Виж сега, „добра” ми жено,

чуй добре ме, моя Пено,

с моята заплатка малка-

да не кажа даже жалка,

ще платя водата, тока,

санировката на блока,

кабел, телефон и заем,

месечен студентски наем;

със ремонта на колата

ще остана без заплата –

моите добри другари

ми услужиха с цигари!

Забрави сега за „Мола”,

нито си пък чисто гола,

скоро бяхме във „Миш- Маш”а-

магазин за богаташи –

там подбра си стока харна

и направо си се барна!

Имаш жартиери, прашки,

ще ги дръпна аз юнашки

и което ти е наум,

ще го свършим без парфюм.

Стига тез очи ти мята,

хайде бързо във кревата!”

 

Моля, феминистките да бъдат снизходителни към Ваньо! – авторът.

 

 

 "Очи към себе си!"- 2012г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георгиос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...