12 сент. 2008 г., 23:04

Заплитам стръкчетата обич по небето 

  Поэзия
562 0 17
Заплетен вятърът по пръстите
потрепва медено на устните.
Задавя ме от много искане
да бъда миг - Вселена от обичане.
Очите ти, очите ми изгарят.
А този пламък див изпепелява,
и разумът е притъпен от сетивата,
когато устните ти моите погалят.
Запливай в пръстите си вятъра,
доливай ми от синята безбрежност,
защото вчера вече си е минало,
а утрото не е пристигнало.
И само днес е времето в сърцето,
и вятърът желанията мои носи.
Заплитам стръкчетата обич по небето
и с луда жар душата ми те проси.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??