Заплитам стръкчетата обич по небето
Заплетен вятърът по пръстите
потрепва медено на устните.
Задавя ме от много искане
да бъда миг - Вселена от обичане.
Очите ти, очите ми изгарят.
А този пламък див изпепелява,
и разумът е притъпен от сетивата,
когато устните ти моите погалят.
Запливай в пръстите си вятъра,
доливай ми от синята безбрежност,
защото вчера вече си е минало,
а утрото не е пристигнало.
И само днес е времето в сърцето,
и вятърът желанията мои носи.
Заплитам стръкчетата обич по небето
и с луда жар душата ми те проси.
потрепва медено на устните.
Задавя ме от много искане
да бъда миг - Вселена от обичане.
Очите ти, очите ми изгарят.
А този пламък див изпепелява,
и разумът е притъпен от сетивата,
когато устните ти моите погалят.
Запливай в пръстите си вятъра,
доливай ми от синята безбрежност,
защото вчера вече си е минало,
а утрото не е пристигнало.
И само днес е времето в сърцето,
и вятърът желанията мои носи.
Заплитам стръкчетата обич по небето
и с луда жар душата ми те проси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
