27 мая 2010 г., 14:30

Запомни ме

616 0 0

Когато тръгна аз
и преваля дъгата,
намерила последното гнездо,
ще имам тебе, мили, за приятел,
ще струваш ти навярно повече от сто.

Но не това е в мойта памет,
а нашата любовна клетва,
да бъда вечно твоя дама,
без при това ти да се чувстваш жертва,
... сами сме, мили, други няма.

Когато заникът изпрати
отново тихата Луна,
за тебе, зная, тя ще значи
изпълнена от Слънцето мечта -
до теб откъм морето крачи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...