27.05.2010 г., 14:30

Запомни ме

610 0 0

Когато тръгна аз
и преваля дъгата,
намерила последното гнездо,
ще имам тебе, мили, за приятел,
ще струваш ти навярно повече от сто.

Но не това е в мойта памет,
а нашата любовна клетва,
да бъда вечно твоя дама,
без при това ти да се чувстваш жертва,
... сами сме, мили, други няма.

Когато заникът изпрати
отново тихата Луна,
за тебе, зная, тя ще значи
изпълнена от Слънцето мечта -
до теб откъм морето крачи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...