27 may 2010, 14:30

Запомни ме

612 0 0

Когато тръгна аз
и преваля дъгата,
намерила последното гнездо,
ще имам тебе, мили, за приятел,
ще струваш ти навярно повече от сто.

Но не това е в мойта памет,
а нашата любовна клетва,
да бъда вечно твоя дама,
без при това ти да се чувстваш жертва,
... сами сме, мили, други няма.

Когато заникът изпрати
отново тихата Луна,
за тебе, зная, тя ще значи
изпълнена от Слънцето мечта -
до теб откъм морето крачи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...