Запомни ме

Когато тръгна аз
и преваля дъгата,
намерила последното гнездо,
ще имам тебе, мили, за приятел,
ще струваш ти навярно повече от сто.

Но не това е в мойта памет,
а нашата любовна клетва,
да бъда вечно твоя дама,
без при това ти да се чувстваш жертва,
... сами сме, мили, други няма.

Когато заникът изпрати
отново тихата Луна,
за тебе, зная, тя ще значи
изпълнена от Слънцето мечта -
до теб откъм морето крачи!