bogibo (Георги Михайлов)
15 72
26 апр. 2014 г., 20:39

Запознанство 

  Поэзия » Любовная
567 0 7

"Харесваш Джон Ленън?" Няма как да я подмина тази дама.

Златна с небесен ирис. Вода в пустиня за напуканото ми тяло.

Може да учи в полицейска академия или да е спортен журналист,

да пише детски книги или да продава сладолед.

Шепне, трака с вилицата по чинията, реже картон, ругае, но аз пак заспивам,

защото не искам да спирам звука.

Когато ме ядосва, чупя нокти в плосък монитор.

Радва ли ме, пикселите се сливат в пейзаж с щастлива младост между младоженци.

Ние сме вода и олио, но с непозната на света отборна игра.

Тя е архитект на бъдещето.

Аз съм инженер на миналото.

Събирам стружките от комунистически трегер,

за да си направя пружина, която ще ме изстреля през смога, в неизвестното и познатото.

Ще прелетя  километри и ще пробия мокета на Дунав,

а там струните ще подадат намотките си,

за да ми помогнат да сготвя скромна вечеря за двама.

Кабелът ще стане от по-достъпните и късите.

Клавиатурата ще слепи буквите си с тежък прах на забрава.

Ще кажа сбогом на виртуалната любов и ще се запозная най-накрая с Нея,

след четиригодишната ни връзка.

© Георги Михайлов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??