Заприлича на Есен
Навън заприличва на eсен...
В смокиново синьо узря вечерта -
наедрелият плод, от небето поднесен,
капна в моята празна ръка!
-------------------------------
И аз заприличах на есен -
натежават в душата ми думите.
Едри, заоблени - напукани кестени,
падат презрели по шумата...
Ще бъде щастлива моята есен,
когато, минавайки - просто така,
събереш от пътеката няколко кестена,
узрявали дълго в самотна душа!
Дали!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неделина Кабаиванова Все права защищены
