Навън заприличва на eсен...
В смокиново синьо узря вечерта -
наедрелият плод, от небето поднесен,
капна в моята празна ръка!
-------------------------------
И аз заприличах на есен -
натежават в душата ми думите.
Едри, заоблени - напукани кестени,
падат презрели по шумата...
Ще бъде щастлива моята есен,
когато, минавайки - просто така,
събереш от пътеката няколко кестена,
узрявали дълго в самотна душа!
Дали!?
© Неделина Кабаиванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
