Навън заприличва на eсен...
В смокиново синьо узря вечерта -
наедрелият плод, от небето поднесен,
капна в моята празна ръка!
-------------------------------
И аз заприличах на есен -
натежават в душата ми думите.
Едри, заоблени - напукани кестени,
падат презрели по шумата...
Ще бъде щастлива моята есен,
когато, минавайки - просто така,
събереш от пътеката няколко кестена,
узрявали дълго в самотна душа!
Дали!?
© Неделина Кабаиванова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
