Зар е
Зар е
Денят и Нощта играха табла
и никой не разбра
защо Нощта се радва --
победената, бе Тя.
Имаха облог -
просто после - на по чаша.
и някакъв залог
който губи - той изпраща.
Вино им наляха във кристал.
„Хей! Днес не ти върви”
Тя, ухаеща на плод узрял -
„Зар е! - каквото отреди.”
Замига и Луната под навеса -
„Маса съм за двама - не хотел
звездите, само две са -
води я! - накъдето си поел”
Да я заведе в дома си дръзна,
но там отдавна бе студено…
в нейните звезди надзърна,
а те му кимнаха смутено.
Завивката Нощта отметна
и в своя студ го приюти -
Деня със Себе си наметна,
а Той, във тъмните коси
прошепна „Остани!”
И никой не разбра защо
Нощта си тръгна рано
Трябваше да я изпрати,Но!
Залез чака, за да я докосне само.
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
