ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
28.04.2016 г., 20:45 ч.

Зар е 

  Поезия » Друга
561 0 6

Зар е

 

Денят и Нощта играха табла

и никой не разбра

защо Нощта се радва --

победената, бе Тя.

 

Имаха облог -

просто после - на по чаша.

и някакъв залог

който губи - той изпраща.

 

Вино им наляха във кристал.

„Хей! Днес не ти върви”

Тя, ухаеща на плод узрял -

„Зар е! - каквото отреди.”

 

 Замига и Луната под навеса -

„Маса съм за двама - не хотел

звездите, само две са -

води я! - накъдето си поел”

 

Да я заведе в дома си дръзна,

но там отдавна бе студено…

в нейните звезди надзърна,

а те му кимнаха смутено.

 

Завивката Нощта отметна

и в своя студ го приюти -

Деня със Себе си наметна,

а Той, във тъмните коси

прошепна „Остани!”

 

И никой не разбра защо

Нощта си тръгна рано

Трябваше да я изпрати,Но!

Залез чака, за да я докосне само.

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??