Заникъде вече не бързам!
Простих се с онази дивачка,
надскачаща всички усърдно
да грабне най-едрата плячка
от думи, внимание, време...
Която опитваше всячески
година за ден да измине,
та всички събития някак си
да сграбчи от раз, да ги има.
Дали е било неувереност
и страх от пресъхнало утре,
а може - неудовлетвореност
от нечие "скромно" присъствие.
Ала тежеше и ме ограбваше!
Посестрихме се с умората.
Как да се кротна? Трябваше
сама да си "срина основите"...
Без стимул промяна не става!
Каквото-това е! Загърбих го!
Отдадох се, тиха, уверена!
Сега съм щастлива да бъдеш
любимото ми успокоение!
© Таня Донова Все права защищены
Доче, уникална характеристика ми направи, мила, аз не мога по-добре да се опиша!
Оксиии, колко работи знаеш ти! Като например да завъртиш коментара...
Плами, малко дивост никога не е излишна! Ей така, колкото за цвят
Кети, красиво е, че поетеса като теб е тук!
Васе, тъй си е, ама и дресьорът в цирка има едно наум, приближавайки клетките
Таничка, това ми хареса! Определено!
Ева, раадвам се, че ми погостува!
Стефчо, мили думи, отново! Аз пък си избрах "откровен стих", защото всичките са ми такива
Младене, приятно ми е да те видя! За съжаление си прав, но някои имат късмета да намерят Един, който да поправи счупеното от предходниците си
Благодаря на всички!