Заради това, че те има...
Заникъде вече не бързам!
Простих се с онази дивачка,
надскачаща всички усърдно
да грабне най-едрата плячка
от думи, внимание, време...
Която опитваше всячески
година за ден да измине,
та всички събития някак си
да сграбчи от раз, да ги има.
Дали е било неувереност
и страх от пресъхнало утре,
а може - неудовлетвореност
от нечие "скромно" присъствие.
Ала тежеше и ме ограбваше!
Посестрихме се с умората.
Как да се кротна? Трябваше
сама да си "срина основите"...
Без стимул промяна не става!
Каквото-това е! Загърбих го!
Отдадох се, тиха, уверена!
Сега съм щастлива да бъдеш
любимото ми успокоение!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Донова Все права защищены