Заради това, че те има...
Заникъде вече не бързам!
Простих се с онази дивачка,
надскачаща всички усърдно
да грабне най-едрата плячка
от думи, внимание, време...
Която опитваше всячески
година за ден да измине,
та всички събития някак си
да сграбчи от раз, да ги има.
Дали е било неувереност
и страх от пресъхнало утре,
а може - неудовлетвореност
от нечие "скромно" присъствие.
Ала тежеше и ме ограбваше!
Посестрихме се с умората.
Как да се кротна? Трябваше
сама да си "срина основите"...
Без стимул промяна не става!
Каквото-това е! Загърбих го!
Отдадох се, тиха, уверена!
Сега съм щастлива да бъдеш
любимото ми успокоение!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени