Заради това, че те има...

Comments

• 

  toxin (Таня Донова)

  Сесинко, в даден момент ти се "живее", а после просто ти се сгушва някъде
  Доче, уникална характеристика ми направи, мила, аз не мога по-добре да се опиша!
  Оксиии, колко работи знаеш ти! Като например да завъртиш коментара...
  Плами, малко дивост никога не е излишна! Ей така, колкото за цвят
  Кети, красиво е, че поетеса като теб е тук!
  Васе, тъй си е, ама и дресьорът в цирка има едно наум, приближавайки клетките
  Таничка, това ми хареса! Определено!
  Ева, раадвам се, че ми погостува!
  Стефчо, мили думи, отново! Аз пък си избрах "откровен стих", защото всичките са ми такива
  Младене, приятно ми е да те видя! За съжаление си прав, но някои имат късмета да намерят Един, който да поправи счупеното от предходниците си
  
  Благодаря на всички!

  2015-03-05T23:13:51+02:00
• 

  странница (Сеси)

  Да намериш пристан накрая жадува всеки! Поздрави за интересния стих!

  2015-03-05T22:26:06+02:00
• 

  Довереница (Дочка Василева)

  Опитомена, кротка до разпятие.
  Пораснала по тежест и по ум.
  Но дивото е въгленче проклятие,
  а за пожар достатъчна е дума...

  2015-03-05T22:09:12+02:00
• 

  oksimoron (Христов)

  Когато "дивото зове", си е цяло изкуство да се озапти този зов! В привидно примиренческото поведение и ретроградно преосмисляне на събитията, и гмуркане в лоното на спокойствието, понякога се крие ключът за евентуално новото, по-добро начало!
  Както казва Мисана - добра "находка"!
  Поздрав, Таня!

  2015-03-05T19:24:42+02:00
• 

  plama7 (Пламена Владимирова)

  Чудесно е когато човек намери
  "любимо успокоение",
  Но все пак е хубаво да остави малко дивост в себе си!

  2015-03-05T18:34:05+02:00