18 нояб. 2009 г., 22:33

Зараждането на Вселената у мен

653 0 0

По тесен път през планината

неволно свърнах, окрилена.

А горе, там, край езерата

зараждаше се моята Вселена.

 

От гъсти борови гори

и смърч - природна гордост,

тя черпеше елмазени лъчи -

на утрото от нега морна,

засищаща магия за душата,

в стогласен звук на лири,

в звъна на песента позната,

събудила и днес баири.

 

От музиката ранна на потока,

преминала през първите петли –

в духа на жива твар и стока,

тя най-пречиста се роди!

 

Защо обръщам се с въпроси

към теб - опора на света?

По зрънце в потния си път ще прося,

но ще призная, че горя!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...