По тесен път през планината

неволно свърнах, окрилена.

А горе, там, край езерата

зараждаше се моята Вселена.

От гъсти борови гори

и смърч - природна гордост,

тя черпеше елмазени лъчи -

на утрото от нега морна,

засищаща магия за душата,

в стогласен звук на лири,

в звъна на песента позната,

събудила и днес баири.

От музиката ранна на потока,

преминала през първите петли –

в духа на жива твар и стока,

тя най-пречиста се роди!

Защо обръщам се с въпроси

към теб - опора на света?

По зрънце в потния си път ще прося,

но ще призная, че горя!